Българските Турци

Дългите опашки по границата с Република Турция поставиха отново на дневен ред откриването на нов граничен пункт   Предложиха да се открие нов граничен пункт между Българи и Турция. Дългите опашки по границата с южната ни съседка възродиха една идея което е почти на 20 години. Жителите на община Болярово настояват за откриване на ГКПП "Странджа - Малкочлар". Кметът на община Болярово Христо Христов заяви, че ако се открие нов граничен пунк между България и Турция в участъка Странджа и Малкочлар, то би облекчило значително натовареността в другите три пункта - "Лесово", "Капитан Андреево" и "Малко Търново". "Ако бъде открит този граничен пункт то ще съкрати с 90км пътя от област Ямбол до турската провинция Къркларели" заяви кметът на общината Христо Христов.   Идеята е на почти 20 години, тя се появи отново на дневен ред след струпването на дълги опашки по действащите гранични пунктове и чакането с часове на границата.   Според Хр...

Документалният филм „Yadigâr“ - в превод "Памет" бе за първи път показан в Кърджали. Режисьор на филма е Кенан Ерер, който работи като продуцент за Deutsche Welle и живее в Брюксел. Домакин на прожекцията беше евродепутатът от ДПС и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк.     По време на прожекцията зрителите изживяха емоционални моменти свързани със съпротивата срещу насилствената смяна на имената на турското население в България през 1984 година.    Филмът е заснет през август 2021 г., като в него участват свидетели и потърпевши на събитията от престъпните действия на тоталитарния режим.  "Беше студен и снежен ден, когато те насилствено влязоха в дома ни, сякаш нападат терористична клетка ", спомня си Алпай за нападението на полицията тогава.    По официални данни на България в Белене има 517 турски затворници. Но се смята, че тази бройка е била много по-голяма.    

  Минаха трийсет години, а фабрикуването на реалности е все едно и също. Онези, които през 1989 г. панически отказваха да имат равни права с българските мюсюлмани, приличат твърде много на днешните множества, заклеймяващи Стратегията за детето. На 29 декември 1989 г. пленум на ЦК на БКП обяви връщането на насилствено отнетите имена на турците и мюсюлманите в България (в документите на пленума формулата е подсказана от османиста Страшимир Димитров: „тюркоезично и мюсюлманско население“ ). Провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков политика беше обявена за „груба политическа грешка“, при която са били извършени „извращения на конституционни права на български граждани“ . Разрешаваше се използването на майчин език „в битовото общуване“ . Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с радост вестта. В предновогодишната „Панорама“ Иван Гарелов пък поиска извинение от турците, задето през лятото им е тикал микрофона в носа и е издевателствал...

Днес си подгонил някого с автомат в ръка, а утре разправяш на всички, че той сам се е затичал и така се е пребил. Ако бяхме в Холивуд, това щеше да е стандартен криминален сюжет: престъпникът подрежда нещата така, че престъплението да изглежда като нещастен случай, а почнем ли да ровим за подробности, ще излезе, че жертвата сама си е виновна. Но ако сме в българската реалност на 1989 г., ще видим този сюжет като самия живот, в който комунистическият режим гони в Турция българските турци, взима им вещите и домовете, а на глас обяснява, че те всъщност са отишли на екскурзия. Резултатът също е истински: няколко убити, десетки ранени, около 320 хиляди прогонени. Плюс цяла една държава, докарана до ръба на етническата война – сценарий, който е щастливо избегнат покрай скорошното срутване на режима и благодарение на отговорното поведение на новата българска опозиция. Нещо подобно разказах съвсем наскоро на един млад човек, с когото умувахме над вестник от 1989 г. Взирахме ...

Как да постъпим, ако голям празник съвпада с годишнина от мрачно събитие? Въпросът стои от 35 години насам и досега е намерил един неписан отговор – ще отбележим мрачното събитие чак след като отмине празникът. Това, което четете, не прави изключение. Годишнината, за която става дума, съвпада с деня преди преди Коледа, но ето че пишем за нея с няколко дни изчислено закъснение. Ето историята. Бъдни вечер, 1984 г. На 24 декември 1984 г в България започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци. Изразът "военна офанзива" не е метафора. Кърджалийски окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и допълнително въоръжени цивилни. В селата навлизат БТРи и 1400 въоръжени мъже. Дадено е оръжие и на цивилни "Въвеждаме, дето се вика, военен режи...

Едно от големите богатства, с които българската държава може да се похвали, е Ориенталската архивна колекция, съхранявана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. След истанбулския архив и този в Кайро, това е третият по големина архив в света, съдържащ документи на османо-турски, арабски и персийски език. Архивът в Кайро например, пази документи, свързани с живота единствено в Египет през тези векове, докато българският разполага с материали за цялата Османска империя, с фондове за всички днешни арабски страни, както и на редица европейски държави. Архивът хвърля светлина както върху историята на Османската империя през XV-XIX в., така и върху историята на народите свързани с нея.Комплектуването на ориенталски сбирки започва през 1880 г., като част от архива стават библиотеките на Осман Пазвантоглу от Видин, на Хюсрев паша от Самоков, а също и различни архивни и ръкописни материали, изоставени от бившата турска власт.Към днешна дата можем да кажем, че в отдел Ориенталски сб...

Метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм, казва културният антрополог Харалан Александров. За много българи този мит е по-важен от историческата истина.  Защо много българи – за разлика от гърците и сърбите, например – продължават да настояват, че в Османската империя предците им са били „под турско робство"? Харалан Александров: Турското робство е свещена крава в масовото съзнание на българите. Спомням си как кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха панически на фалшивата новина, че „турското робство“ щяло да бъде извадено от новите учебници по история и организираха протест пред Министерски съвет. Попитах ги защо за тях е толкова важна тази метафора. Те ми отговориха буквално: “Ако го няма турското робство, всичко губи смисъл за нас.“ Оказва се, че конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на б...

„ А ще ги приеме ли Република Турция? ” След смъртта на вожда Димитров през юли 1949 г., неговият зет Вълко Червенков / 1900 -1980/ става първият човек в Партията и държавата. Съсредоточил голяма власт, Червенков моли за консултация Сталин по актуални въпроси на управлението на Народната Република, която е наследила монархията на Кобургите. Кремълският вожд се считал за велик администратор и бил поласкан от молбата. Срещата станала, още същия месец, на 29-ти. От българска страна присъствали: Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов. Васил Коларов бил сериозно болен. От съветска страна – Сталин, Маленков, Булганин и Вишински, който е стенографирал този важен секретен разговор. Ето и няколко интересни извадки от този протокол, които осветяват „политиката” на БКП към българските турци – непоследователна, колеблива, с пагубни последствия за държавата, довели до раждането на чудовището ДПС и появата на турцизирания циганин от шуменското село Дръндар, един о...

Знаете ли коя е Нургюл Салимова? Повечето от вас - едва ли. Нургюл Салимова е детето-чудо на българския шах. И от няколко дни вече е с най-високата шахматна степен - „гросмайстор за мъже”. След изключително силното си представяне на международния шахматен турнир в Белград 16-годишното момиче е със завидния ЕЛО коефициент от 2416 точки. Какво още може да се каже за нея? Накратко: Родена на 2 юни (ех, че символично!) 2003 година в село Крепча, област Търговище. Играе шах от четири годишна. С дядо си. На шест вече взима участие в турнири. В интервю за Българско национално радио споделя: „Ако съм прекалено уморена, си давам един почивен ден в седмицата. Но дори да е почивен ден, не минава без шах – пак разглеждам партии или решавам тактики. Да, трудно е, защото след училище веднага започвам да тренирам, понякога нямам време да хапна даже. Свършвам към девет. Нямам много време за учене. Пиша си домашните, ако имам важен урок, гледам да го науча и става доста къ...