Българските Турци

  "Държавни тайни" е документален филм на Малина Петрова. Ахмед Доган през 1990г. Стоп кадър от филма на Малина Петрова ”Държавни тайни” Във филма се разказва за събития и “герои на нашето време”, също така се разказва за митовете и легендите, в които са обраснали миналото и настоящето ни. Във филма се разказва и се дават примери за истинските борци за права и свободи и за подставените лица, добре осребрили чужди биографии. Малина Петрова е успяла да намери българските турци, които са се борили срещу режима на Тодор Живков през 70-те и 80-те години. Хората които са били заплашвани със затвор, изселване, депортиране, хора които са били преследвани от властите по онова време.   Част от тях са сред създателите на ДПС и както един бивш депутат на движението заяви "чистите хора са необходими в тежки и трудни времена, след това те биват изхвърлени, защото не са част от така оформилата се партийно-политическа система". Във филма се проследява историята на ДПС. Партията...

Документалният филм „Yadigâr“ - в превод "Памет" бе за първи път показан в Кърджали. Режисьор на филма е Кенан Ерер, който работи като продуцент за Deutsche Welle и живее в Брюксел. Домакин на прожекцията беше евродепутатът от ДПС и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк.     По време на прожекцията зрителите изживяха емоционални моменти свързани със съпротивата срещу насилствената смяна на имената на турското население в България през 1984 година.    Филмът е заснет през август 2021 г., като в него участват свидетели и потърпевши на събитията от престъпните действия на тоталитарния режим.  "Беше студен и снежен ден, когато те насилствено влязоха в дома ни, сякаш нападат терористична клетка ", спомня си Алпай за нападението на полицията тогава.    По официални данни на България в Белене има 517 турски затворници. Но се смята, че тази бройка е била много по-голяма.    

  Минаха трийсет години, а фабрикуването на реалности е все едно и също. Онези, които през 1989 г. панически отказваха да имат равни права с българските мюсюлмани, приличат твърде много на днешните множества, заклеймяващи Стратегията за детето. На 29 декември 1989 г. пленум на ЦК на БКП обяви връщането на насилствено отнетите имена на турците и мюсюлманите в България (в документите на пленума формулата е подсказана от османиста Страшимир Димитров: „тюркоезично и мюсюлманско население“ ). Провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков политика беше обявена за „груба политическа грешка“, при която са били извършени „извращения на конституционни права на български граждани“ . Разрешаваше се използването на майчин език „в битовото общуване“ . Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с радост вестта. В предновогодишната „Панорама“ Иван Гарелов пък поиска извинение от турците, задето през лятото им е тикал микрофона в носа и е издевателствал...

Днес си подгонил някого с автомат в ръка, а утре разправяш на всички, че той сам се е затичал и така се е пребил. Ако бяхме в Холивуд, това щеше да е стандартен криминален сюжет: престъпникът подрежда нещата така, че престъплението да изглежда като нещастен случай, а почнем ли да ровим за подробности, ще излезе, че жертвата сама си е виновна. Но ако сме в българската реалност на 1989 г., ще видим този сюжет като самия живот, в който комунистическият режим гони в Турция българските турци, взима им вещите и домовете, а на глас обяснява, че те всъщност са отишли на екскурзия. Резултатът също е истински: няколко убити, десетки ранени, около 320 хиляди прогонени. Плюс цяла една държава, докарана до ръба на етническата война – сценарий, който е щастливо избегнат покрай скорошното срутване на режима и благодарение на отговорното поведение на новата българска опозиция. Нещо подобно разказах съвсем наскоро на един млад човек, с когото умувахме над вестник от 1989 г. Взирахме ...

„ А ще ги приеме ли Република Турция? ” След смъртта на вожда Димитров през юли 1949 г., неговият зет Вълко Червенков / 1900 -1980/ става първият човек в Партията и държавата. Съсредоточил голяма власт, Червенков моли за консултация Сталин по актуални въпроси на управлението на Народната Република, която е наследила монархията на Кобургите. Кремълският вожд се считал за велик администратор и бил поласкан от молбата. Срещата станала, още същия месец, на 29-ти. От българска страна присъствали: Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов. Васил Коларов бил сериозно болен. От съветска страна – Сталин, Маленков, Булганин и Вишински, който е стенографирал този важен секретен разговор. Ето и няколко интересни извадки от този протокол, които осветяват „политиката” на БКП към българските турци – непоследователна, колеблива, с пагубни последствия за държавата, довели до раждането на чудовището ДПС и появата на турцизирания циганин от шуменското село Дръндар, един о...