Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации с етикета смърт освобождение

"Турското робство" е метафора, историческата истина е друга

Метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм, казва културният антрополог Харалан Александров. За много българи този мит е по-важен от историческата истина.  Защо много българи – за разлика от гърците и сърбите, например – продължават да настояват, че в Османската империя предците им са били „под турско робство"? Харалан Александров: Турското робство е свещена крава в масовото съзнание на българите. Спомням си как кметовете на няколко подбалкански градове като Карлово, Калофер и Копривщица реагираха панически на фалшивата новина, че „турското робство“ щяло да бъде извадено от новите учебници по история и организираха протест пред Министерски съвет. Попитах ги защо за тях е толкова важна тази метафора. Те ми отговориха буквално: “Ако го няма турското робство, всичко губи смисъл за нас.“ Оказва се, че конструктът „турско робство“ е далеч по-важен от историческата истина, тъй като функционира като фундамент на б...

Bulgaristan'dan zorunlu göç

Bulgaristan'da 45 yıl iktidarda kalan komünist rejimin ülkedeki Türk ve diğer Müslümanlara uyguladığı asimilasyon kampanyasının üzerinden 30 yıl geçti.      Bulgaristan'da 1944-1989 yıllarında iktidarda kalan komünist rejimin ülkedeki Türk ve diğer Müslümanlara uyguladığı asimilasyon kampanyasının yol açtığı zorunlu göçün üzerinden 30 yıl geçti. Eski Sovyet Sosyalist Cumhuriyetler Birliğinin (SSCB) desteğiyle 1944'te hükümeti devirerek yönetimi ele geçiren Bulgaristan Komünist Partisi (BKP), iktidarda kaldığı 45 yıllık dönemin son yıllarında ülkedeki Türk ve diğer Müslümanları asimile etmeye çalıştı. Tek milletli bir devlet yaratma çabasındaki komünistler ibadet yasağı getirdi, Türk ve Müslümanların isimlerini değiştirdi. "Bulgarlaştırma" girişimleri sonucu 1985 sonuna dek 310 bin kişinin isimleri değiştirildi. Ülkede asimilasyon kampanyasına karşı Müslümanların direnişinde 24 kişi hayatını kaybetti. Cebel şehri civarında başlayan direniş, tüm ü...

Убиха ли българите агента Юсуфов през 1985-а?

Случаят с изчезването на журналиста от Саудитска Арабия Джемал Кашъкчъ (Кашоги) продължава да вълнува Турция и света, а в южната съседка припомниха аферата „Убиха ли българите агента Юсуфов през 1985-а“. Вчера турски полицаи претърсваха 9 часа саудитското консулство в Истанбул. Междувременно стана ясно, че Саудитска Арабия подготвя алтернативно обяснение за съдбата на журналиста дисидент. Вероятно той е умрял преди две седмици в дипломатическото представителство при разпит, който протекъл неконтролирано. Има различни твърдения за Кашъкчъ, когото полицейските служители не са видели да излиза, след като я влязъл в консулството на страната. И докато Националната разузнавателна организация (МИТ) и Истанбулската полиция извършваха дейности по разкриването му, инцидентът напомни за друг случай, развил се през 1985 г. в българското консулство в Истанбул. Случаят, развил се през първите дни на април в  онази година, доведе до криза между двете страни, пише „Сьозджу“. Преди 33 годи...

Палачът на Левски избран за депутат

Национален резил е вграден в темелите на българския парламентаризъм. През 1879 г. Иванчо Хаджипенчович е избран за депутат в Учредителното събрание. Той сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и намества достолепната си снага в залата на събранието. Уникалният автограф на Иванчо стои на две места в нашата история. Под смъртната присъда на Васил Левски и под Търновската конституция. Хаджи Иванчо Хаджипенчович е роден през 1822 г. в Русчук. Учи право в Париж, връща се и начева бляскава кариера. Валията на Дунавския вилает Мидхад паша възлага на Иванчо да се заеме с асимилаторската политика. Идеята е да се открият смесени турско-български училища, които лека-полека да претопят българщината. Иванчо старателно заляга над проекта. Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах. През 1868 г. той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет и Върховния съд. На гърдите му светва първото отличие. „Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, чл...

Етикети

Показване на още