Българските Турци

  Минаха трийсет години, а фабрикуването на реалности е все едно и също. Онези, които през 1989 г. панически отказваха да имат равни права с българските мюсюлмани, приличат твърде много на днешните множества, заклеймяващи Стратегията за детето. На 29 декември 1989 г. пленум на ЦК на БКП обяви връщането на насилствено отнетите имена на турците и мюсюлманите в България (в документите на пленума формулата е подсказана от османиста Страшимир Димитров: „тюркоезично и мюсюлманско население“ ). Провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков политика беше обявена за „груба политическа грешка“, при която са били извършени „извращения на конституционни права на български граждани“ . Разрешаваше се използването на майчин език „в битовото общуване“ . Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с радост вестта. В предновогодишната „Панорама“ Иван Гарелов пък поиска извинение от турците, задето през лятото им е тикал микрофона в носа и е издевателствал...

„ А ще ги приеме ли Република Турция? ” След смъртта на вожда Димитров през юли 1949 г., неговият зет Вълко Червенков / 1900 -1980/ става първият човек в Партията и държавата. Съсредоточил голяма власт, Червенков моли за консултация Сталин по актуални въпроси на управлението на Народната Република, която е наследила монархията на Кобургите. Кремълският вожд се считал за велик администратор и бил поласкан от молбата. Срещата станала, още същия месец, на 29-ти. От българска страна присъствали: Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов. Васил Коларов бил сериозно болен. От съветска страна – Сталин, Маленков, Булганин и Вишински, който е стенографирал този важен секретен разговор. Ето и няколко интересни извадки от този протокол, които осветяват „политиката” на БКП към българските турци – непоследователна, колеблива, с пагубни последствия за държавата, довели до раждането на чудовището ДПС и появата на турцизирания циганин от шуменското село Дръндар, един о...