Пропускане към основното съдържание

Сталин, Червенков и българските турци - непозната страница от новата ни история

„ А ще ги приеме ли Република Турция? ”


След смъртта на вожда Димитров през юли 1949 г., неговият зет Вълко Червенков / 1900 -1980/ става първият човек в Партията и държавата. Съсредоточил голяма власт, Червенков моли за консултация Сталин по актуални въпроси на управлението на Народната Република, която е наследила монархията на Кобургите.
Кремълският вожд се считал за велик администратор и бил поласкан от молбата.

Срещата станала, още същия месец, на 29-ти. От българска страна присъствали: Вълко Червенков, Георги Дамянов и Антон Югов. Васил Коларов бил сериозно болен. От съветска страна – Сталин, Маленков, Булганин и Вишински, който е стенографирал този важен секретен разговор.

Ето и няколко интересни извадки от този протокол, които осветяват „политиката” на БКП към българските турци – непоследователна, колеблива, с пагубни последствия за държавата, довели до раждането на чудовището ДПС и появата на турцизирания циганин от шуменското село Дръндар, един от реалните ръководители- рушители на днешна България.

И така:

Вълко Червенков казва, че в последно време в НРБ са се размърдали и турците, искайки разрешение да се изселят в Турция. Тази кампания била инспирирана от чужбина.
Червенков добавя, че болшинството от турците са много добри тютюнопроизводители и че не било е необходимо да им се разрешава да заминат за Турция.

Сталин отвръща, че тези турци трябва незабавно да се изселят, въпреки че са „добри тютюнопроизводители”. От пограничните райони, казва Йосиф Висарионович, ние изселваме това малцинство, защото то е „петата колона” на Турция. А Анкара, както знаете, по принцип е много агресивна!

Антон Югов обръща внимание на трудностите, свързани с това, че селата, където живеят сега турци, са голи и каменисти и това ще наложи всичко на ново да се строи. Те (българите или по-точно БКП) мислят изселването на турците да стане през есента.


Сталин задава резонния въпрос: „А ще ги приеме ли Република Турция? Няма ли да предпочете тя да бъдат нейната „пета колона” в НРБ?”

Антон Югов отговаря, че това е твърде съмнително.
Сталин отбелязва, че ако се запита турското правителство как то ще се отнесе към този проблем и докато то отговори, то изселването до есента няма да може да стане.

Антон Югов подчертава, че ще е целесъобразно, ако още в самото начало турците да се изселят поне на 25 километра от граничната линия.

Сталин потвърждава правилността на това предложение на Югов, той като на границата не може да се държат шпиони.
Кремълският вожд пита: „ Има ли излишно население в НРБ?”.

Югов потвърждава, че има доста хора, които не притежават земя. Той отново подчертава, че изселването на турците от България ще отслаби чувствително тютюнопроизводството. Един важен отрасъл от българската икономика(
Сталин предлага българите да се научат да отглеждат тютюна, но да се освободят от турците, защото те са една заплаха за сигурността на България.
Задава въпроса как се държат турците в централните райони на страната.

Антон Югов докладва, че турците в България се държат общо- взето лошо, но засега нищо особено не правят. Дори във Великото народно събрание на НРБ имало няколко турци.

Сталин се интересува получили ли са турците някаква земя след 1944 г. Югов отговаря утвърдително.
Сталин казва, нека те да си отидат в Турция и там да почувстват разликата.

Накрая, Сталин пита има ли смесени бракове между турци и българи в тези райони.

Югов отговаря, че има, но са съвсем малко. Той казва, че в България има още и помаци или българи, изповядващи исляма – те са около 150 хиляди, които също живеят в погранични райони. Ще трябвало да се преселят във вътрешността на България....И това се оказва фаталната грешка на Червенков, Югов и БКП, чиито трагични последствия тегнат сега над нас!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ахмед Доган купи ТЕЦ "Варна"

Около пет години преди да се оттегли от активната политика, лидерът на ДПС Ахмед Доган беше казал: "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата." Сега, пет години след покушението срещу него, почетният председател на движението се превръща във фактора, от който зависи да има ток за всички потребители, ако има недостиг. Новата роля идва през ТЕЦ "Варна", на който Доган вече е мажоритарен собственик. Неработещата от три години централа беше купена преди по-малко от година от семейството на близкия до ДПС бивш транспортен министър Данаил Папазов, който я рестартира с многомилионни държавни подаръци през т.нар. студен резерв. С договори от 7 август синът и дъщерята на Папазов са продали на Ахмед Доган общо 70% от семейната транспортна компания "Сигда", през която беше придобита ТЕЦ "Варна", за поне 48.5 млн. евро от опитващата се да излезе от България CEZ. Така политикът, произнесъл откровената ф

Bulgaristan'dan zorunlu göç

Bulgaristan'da 45 yıl iktidarda kalan komünist rejimin ülkedeki Türk ve diğer Müslümanlara uyguladığı asimilasyon kampanyasının üzerinden 30 yıl geçti.      Bulgaristan'da 1944-1989 yıllarında iktidarda kalan komünist rejimin ülkedeki Türk ve diğer Müslümanlara uyguladığı asimilasyon kampanyasının yol açtığı zorunlu göçün üzerinden 30 yıl geçti. Eski Sovyet Sosyalist Cumhuriyetler Birliğinin (SSCB) desteğiyle 1944'te hükümeti devirerek yönetimi ele geçiren Bulgaristan Komünist Partisi (BKP), iktidarda kaldığı 45 yıllık dönemin son yıllarında ülkedeki Türk ve diğer Müslümanları asimile etmeye çalıştı. Tek milletli bir devlet yaratma çabasındaki komünistler ibadet yasağı getirdi, Türk ve Müslümanların isimlerini değiştirdi. "Bulgarlaştırma" girişimleri sonucu 1985 sonuna dek 310 bin kişinin isimleri değiştirildi. Ülkede asimilasyon kampanyasına karşı Müslümanların direnişinde 24 kişi hayatını kaybetti. Cebel şehri civarında başlayan direniş, tüm ü

Bulgaristan’dan Türkiye’ye Göçler

Osmanlı devleti zamanında Bulgaristan’ın hemen her yerinde Türkler çoğunluktaydı. 93 harbi olarak bilinen 1877-78 Osmanlı-Rus Savaşından sonra bütün Balkanlar, Rumeli ve özellikle Bulgaristan’dan yüz binlerce Türk çok zor şartlarda Türkiye’ye göçtü. Bu sebepten Balkanlar ve Rumeli’nin bazı bölgelerinde hiç Türk kalmadığı gibi pek çok yerlerde de azınlık durumuna düştüler. Göç Tarihleri I. 1877-1878 Göçü Bulgaristan'dan ilk büyük Türk göçü, “ 93 Muhacereti ” olmuştur. Yani 1877-1878 Osmanlı-Rus Savaşı sırasında görülen bozgun göçü. Bu göç, Bulgaristan'ın kuruluş günlerine rastlamış ve yedi ay kadar süren 1877-1878 savaşında bir milyon kadar Rumeli Türkü göçe zorlanmıştır. Hukuki antlaşmalar yapılmadan göçe zorlanan yüz binlerce Türkün geride bıraktıkları mallar, mülkler Bulgarlarca yağma edildi. Bulgar ve Rus tarihçileri bu büyük gasp olayını uzun zaman gizlediler. 1953'te Bulgar devletinin 75. yıl dönümünde bu konuda yayın yapmaya ve bir “ toprak i

Етикети

Показване на още