Бъдни вечер, 1984 г. Какво пропускаме, като говорим за насилието над българските турци

Как да постъпим, ако голям празник съвпада с годишнина от мрачно събитие? Въпросът стои от 35 години насам и досега е намерил един неписан отговор – ще отбележим мрачното събитие чак след като отмине празникът. Това, което четете, не прави изключение. Годишнината, за която става дума, съвпада с деня преди преди Коледа, но ето че пишем за нея с няколко дни изчислено закъснение. Ето историята.

Бъдни вечер, 1984 г.

На 24 декември 1984 г в България започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци. Изразът "военна офанзива" не е метафора. Кърджалийски окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и допълнително въоръжени цивилни.

В селата навлизат БТРи и 1400 въоръжени мъже. Дадено е оръжие и на цивилни

"Въвеждаме, дето се вика, военен режим", казва на подчинените си министърът на вътрешните работи Димитър Стоянов.
Всичко това е направено, за да се отнемат рождените имена на българските турци и да им се наложат славянски имена. Има убити, има ранени, има хора, изпратени в Белене. В окръга е въведен вечерен час. От всяко семейство български турци след обиск се изземват средно по 19 документа, съдържащи лични имена – от сметките за ток до ученическите бележници. В гробищата се събарят надгробните плочи или с боя се заличават турските имена на умрелите. От лекарите се изземват картоните с историята на болестта.
Пред публиката процесът на смяна на имената се представя като доброволен.

В следващите пет години

Престъплението е вече извършено, когато властите му дават име за пред хората и започват да го налагат с помощта на телевизията и радиото: "Възродителен процес".
Според официалната теза българските турци са открили "българските си родови корени", установили са, че в далечното минало техните прадеди са били насилствено "помохамеданчени" и сега са пожелали да "възстановят" българските си имена. С това българските турци сами са се въвлекли в един процес, сходен с този на Възраждането. Оттук и терминът, който за десетилетия напред ще обърква всеки, пожелал да разбере какво се е случило: "Възродителен процес".
В продължение на пет години, до самото падане на комунистическия режим, изразът се използва насериозно от пропагандата и подигравателно от населението. Повечето хора не вярват на официалната теза за доброволното преименуване, но коментират одобрително политиката на БКП като основателна разплата за турското робство. В повечето случаи властите не спират тази реакция и не налагат репресии за нея, с което я насърчават да продължи.
От 1984 до 1989 г. е забранено използването на турски език, практикуването на религиозни обреди, носенето на традиционните дрехи. Това включва раздаване на кочани за глоби на директорите на предприятия, учителите и възпитателите в детските градини. Учители са задължени да събличат момчетата, за да проверят дали са обрязани.

Учители събличат момчетата, за да проверят дали са обрязани

Започва усилено вербуване на деца от страна на Държавна сигурност - чрез тях се проучва говоренето на турски език в семействата и училищата.

През 1989 г. режимът предприема изселването на повече от 320 000 души в Турция. Процесът отново е представен като доброволен.
Петгодишният терор над българските турци, завършил с прогонването на част от тях, е първото етническо прочистване в Европа след депортирането на судетските немци от Чехословакия през 1945-46 г. Това е и най-масовото престъпление на българския комунистически режим след лагерите и национализацията на 40-те години.
Този терор има установени от изследователите начални и крайни дати. Той започва на 24 декември 1984 и приключва на 29 декември 1989, когато диктаторът е вече свален и имената и правата на мюсюлманите са възстановени.
И отново за Бъдни вечер, 1984 г.
Но да се върнем на началната дата, която не е избрана случайно. Макар че комунистическият режим е атеистичен, през 80-те години примката над отбелязващите Рождество е отслабена и сметките са направени така, че най-тежката част от военния удар - първоначалната изненада от БТРи по улици и пътища, да се падне малко преди Бъдни вечер, празнуван тайно от християните в района. Нещо като битово послание: празнувайте си спокойно забранения празник, само не се бъркайте в това, за което сме дошли.
Но освен битовите разчети има и нещо по-трудно за признаване в годините, които следват, и това е търсената от Политбюро и МВР символика. В архивите се вижда, че насилственото преименуване на българските турци е било схващано в МВР като "реванш" за 5-те века турско робство. Така е било обяснено на низшия състав и така е било въведено от същия този състав на терен. Мюсюлманите, които са били арестувани в онези дни в Кърджалийски окръг, са били карани да рецитират "Аз съм българче" и да пеят възрожденски песни.

Мюсюлманите са били карани да рецитират "Аз съм българче" и да пеят възрожденски песни

Някои са били събличани голи, строени на студа, и принудени да викат, че са българи. Датата на първоначалното нападение е довършила картината, придавайки на цялата офанзива неизречения ефект на тоталната културна война. Да, чрез религията също.
Датата, на която е започната цялата операция, и до днес е премълчаваният елемент от историята. За 30 години демокрация бавно си проправи път истината за онези събития. Проговарянето стана на части, при непрекъсната съпротива на мнозинството да чуе това, което шепа изследователи се опитваха да разкажат.

Как научихме всичко това

В самото начало на 90-те голяма част от аудиторията не искаше и да допусне, че мюсюлманите са също хора и че те също могат да имат права. В средата на 90-те вече повечето хора вече приеха, че смяната на имената е станала с принуда и някъде с насилие, но все още не се говореше за това, че имената са били сменени в условията на истински военен режим.
Насилието и цялата всеобхватност на силовите мерки срещу мюсюлманите започнаха да се научават по-масово едва с началото на новия век. Към средата на първото десетилетие бавно си проправи път и идеята, че последвалото през 1989 г. прогонване на над 320 000 български турци в Турция е също насилствен, а не доброволен процес, както се твърдеше от пропагандата.
Едва напоследък извършеното срещу българските турци започна да се означава и с точните думи: военен режим, насилствена асимилация, депортиране, етническо прочистване. Едва напоследък стана ясно и каква е икономическата цена на това престъпление. Вече е известно, че протестните митинги на българските турци през декември 1984 г са първите масови бунтове в България за близо 4 десетилетия комунизъм, но този факт все още не е добил масова известност.
По въпроса с датата обаче няма никакъв напредък. Неудобството да се говори за това престъпление точно в деня на най-големия християнски празник, взе връх над историческата точност. В последните 30 години стартът на насилствената асимилация се отбелязва на 26 и 27 декември, когато са дадени първите жертви, а не в деня, в който офанзивата е започната.