Българските Турци

Документалният филм „Yadigâr“ - в превод "Памет" бе за първи път показан в Кърджали. Режисьор на филма е Кенан Ерер, който работи като продуцент за Deutsche Welle и живее в Брюксел. Домакин на прожекцията беше евродепутатът от ДПС и съпредседател на АЛДЕ Илхан Кючюк.     По време на прожекцията зрителите изживяха емоционални моменти свързани със съпротивата срещу насилствената смяна на имената на турското население в България през 1984 година.    Филмът е заснет през август 2021 г., като в него участват свидетели и потърпевши на събитията от престъпните действия на тоталитарния режим.  "Беше студен и снежен ден, когато те насилствено влязоха в дома ни, сякаш нападат терористична клетка ", спомня си Алпай за нападението на полицията тогава.    По официални данни на България в Белене има 517 турски затворници. Но се смята, че тази бройка е била много по-голяма.    

  Минаха трийсет години, а фабрикуването на реалности е все едно и също. Онези, които през 1989 г. панически отказваха да имат равни права с българските мюсюлмани, приличат твърде много на днешните множества, заклеймяващи Стратегията за детето. На 29 декември 1989 г. пленум на ЦК на БКП обяви връщането на насилствено отнетите имена на турците и мюсюлманите в България (в документите на пленума формулата е подсказана от османиста Страшимир Димитров: „тюркоезично и мюсюлманско население“ ). Провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков политика беше обявена за „груба политическа грешка“, при която са били извършени „извращения на конституционни права на български граждани“ . Разрешаваше се използването на майчин език „в битовото общуване“ . Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с радост вестта. В предновогодишната „Панорама“ Иван Гарелов пък поиска извинение от турците, задето през лятото им е тикал микрофона в носа и е издевателствал...

Днес си подгонил някого с автомат в ръка, а утре разправяш на всички, че той сам се е затичал и така се е пребил. Ако бяхме в Холивуд, това щеше да е стандартен криминален сюжет: престъпникът подрежда нещата така, че престъплението да изглежда като нещастен случай, а почнем ли да ровим за подробности, ще излезе, че жертвата сама си е виновна. Но ако сме в българската реалност на 1989 г., ще видим този сюжет като самия живот, в който комунистическият режим гони в Турция българските турци, взима им вещите и домовете, а на глас обяснява, че те всъщност са отишли на екскурзия. Резултатът също е истински: няколко убити, десетки ранени, около 320 хиляди прогонени. Плюс цяла една държава, докарана до ръба на етническата война – сценарий, който е щастливо избегнат покрай скорошното срутване на режима и благодарение на отговорното поведение на новата българска опозиция. Нещо подобно разказах съвсем наскоро на един млад човек, с когото умувахме над вестник от 1989 г. Взирахме ...

Едно от големите богатства, с които българската държава може да се похвали, е Ориенталската архивна колекция, съхранявана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. След истанбулския архив и този в Кайро, това е третият по големина архив в света, съдържащ документи на османо-турски, арабски и персийски език. Архивът в Кайро например, пази документи, свързани с живота единствено в Египет през тези векове, докато българският разполага с материали за цялата Османска империя, с фондове за всички днешни арабски страни, както и на редица европейски държави. Архивът хвърля светлина както върху историята на Османската империя през XV-XIX в., така и върху историята на народите свързани с нея.Комплектуването на ориенталски сбирки започва през 1880 г., като част от архива стават библиотеките на Осман Пазвантоглу от Видин, на Хюсрев паша от Самоков, а също и различни архивни и ръкописни материали, изоставени от бившата турска власт.Към днешна дата можем да кажем, че в отдел Ориенталски сб...