Българските Турци

  Минаха трийсет години, а фабрикуването на реалности е все едно и също. Онези, които през 1989 г. панически отказваха да имат равни права с българските мюсюлмани, приличат твърде много на днешните множества, заклеймяващи Стратегията за детето. На 29 декември 1989 г. пленум на ЦК на БКП обяви връщането на насилствено отнетите имена на турците и мюсюлманите в България (в документите на пленума формулата е подсказана от османиста Страшимир Димитров: „тюркоезично и мюсюлманско население“ ). Провежданата от авторитарния режим на Тодор Живков политика беше обявена за „груба политическа грешка“, при която са били извършени „извращения на конституционни права на български граждани“ . Разрешаваше се използването на майчин език „в битовото общуване“ . Разбира се, турското и мюсюлманско население в страната посрещна с радост вестта. В предновогодишната „Панорама“ Иван Гарелов пък поиска извинение от турците, задето през лятото им е тикал микрофона в носа и е издевателствал над

Днес си подгонил някого с автомат в ръка, а утре разправяш на всички, че той сам се е затичал и така се е пребил. Ако бяхме в Холивуд, това щеше да е стандартен криминален сюжет: престъпникът подрежда нещата така, че престъплението да изглежда като нещастен случай, а почнем ли да ровим за подробности, ще излезе, че жертвата сама си е виновна. Но ако сме в българската реалност на 1989 г., ще видим този сюжет като самия живот, в който комунистическият режим гони в Турция българските турци, взима им вещите и домовете, а на глас обяснява, че те всъщност са отишли на екскурзия. Резултатът също е истински: няколко убити, десетки ранени, около 320 хиляди прогонени. Плюс цяла една държава, докарана до ръба на етническата война – сценарий, който е щастливо избегнат покрай скорошното срутване на режима и благодарение на отговорното поведение на новата българска опозиция. Нещо подобно разказах съвсем наскоро на един млад човек, с когото умувахме над вестник от 1989 г. Взирахме

Как да постъпим, ако голям празник съвпада с годишнина от мрачно събитие? Въпросът стои от 35 години насам и досега е намерил един неписан отговор – ще отбележим мрачното събитие чак след като отмине празникът. Това, което четете, не прави изключение. Годишнината, за която става дума, съвпада с деня преди преди Коледа, но ето че пишем за нея с няколко дни изчислено закъснение. Ето историята. Бъдни вечер, 1984 г. На 24 декември 1984 г в България започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци. Изразът "военна офанзива" не е метафора. Кърджалийски окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и допълнително въоръжени цивилни. В селата навлизат БТРи и 1400 въоръжени мъже. Дадено е оръжие и на цивилни "Въвеждаме, дето се вика, военен режи