"А знаеш ли за връзката на Блага Димитрова с Назъм Хикмет?"

 Назъм Хикмет прекарва една нощ в дома на Блага. Казва, че двамата пели революционни песни.

Назъм Хикмет(вляво) и Блага Димитрова(вдсяно)

 Назъм Хикмет Ран е роден през 1902 г. в Солун. Тогава градът е в рамките на Османската империя. Хикмет е поет, писател, сценарист и драматург. Смятан е за бащата на революционната поезия в Турция и през 1950 г. става лауреат на Международната награда за мир. Три години по-късно - през 1953 г., с наградата е удостоен българският поет Никола Вапцаров.

 

Назъм Хикмет прекарва една нощ в дома на Блага. Казва, че двамата пели революционни песни.

 Обади ми се моята приятелка Ели Скорчева, за да каже, че е прочела текста ми за мимолетната сърдечна връзка на Блага Димитрова с американския писател Джон Ъпдайк през 1964 г. в София. 

 

 

Българска делегация, начело с премиера Вълко Червенков и с Георги Дамянов и Антон Югов в състава, е приета от Сталин в Кремъл. Червенков казва, че голяма част от турците са добри производители на тютюн и е невъзможно да бъдат пуснати от България.

Сталин обаче настоява тези турци да бъдат изселени, без да се мисли за тютюна. България трябвало да разреши този въпрос окончателно - за да не остане “турска агентура” в 25-километровата гранична зона между двете държави.

На 3 август 1950 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение №270 за изселването на българските турци. Изглежда, Кремъл преосмисля позицията си, защото на 26 април 1951 г. българското ръководство приема протокол № 103 “за подобряване на работата на партията сред турското население”. Към районите, населени с турци, потичат много пари, с които трябва да се подобрят животът и битът им, образованието, лечението, културата и т.н.

През 1951 г. Назъм Хикмет е успял да избяга от затвора и пристига в Москва. Скоро след това получава покана от Политбюро на ЦК на БКП да посети България. В поканата пише, че живеещите в България турци започват масово да емигрират в Турция “поради несъгласие с колективизацията на дребните земеделски имоти”. Идеята е Назъм Хикмет да убеждава турците в България да не я напускат и да не се изселват.

След като се съветва с близкия си приятел - турския писател Недим Гюрсел, Хикмет приема поканата. След години Гюрсел написва романа “Червеният ангел”, герой в който е и Назъм Хикмет. През 2017 г. Гюрсел гостува в България по повод българското издание на “Мехмед Завоевателя”. Критиката го определя като “виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородната дарба на своя автор”.

В България организират на Назъм Хикмет пътуване с влак в страната и той посещава Родопите, Добруджа, Тракия, Делиормана и др. Освен партийни другари и хора от службите го придружава и поетесата Блага Димитрова. Тогава освен много хубава тя е възторжен комунист и по-късно ще опише пътуванията в книгата си “Назъм Хикмет в България”.

В Русе поетът е посрещнат от голям митинг, в който има и турци, и българи. “Задавен от вълнение”, той държи пламенна реч, която сигурно е била като балсам за ушите на висшите български властници:

- Братя мои! Аз избягах от своята родина. Турция, скъпи мои, е заробена от американците. Цели 17 години аз гледах родното небе през решетките на затвора. В свободната българска земя, щастливата родина на Димитров, аз дишам свободно, с пълни гърди. Но аз още не съм спокоен. Тук има мои сънародници, които безразсъдно напускат свободата, щастието на децата си, радостта от социалистическия труд, за да отидат в затворите, от които аз едва се спасих...

 

Той не само убеждава повечето от кандидат изселниците да се откажат от намеренията си, но и благославя образуването на две ТКЗС-та (трудовокооперативни селски стопанства б.а.) В с. Гложево дори кръщават една от бригадите “Назъм Хикмет”. А в с. Севар майка му подава едногодишното си дете и казва, че са го нарекли Назъм.

Когато групата се връща в София, е посрещната лично от министър-председателя Вълко Червенков, който е във възторг от успеха на акцията. По руски тертип целува всички страстно по устата. Мисля, че този тип целуване беше най-силно развит през годините от Леонид Брежнев.

В книгата си Недим Гюрсел описва как след вечерята Назъм Хикмет изчезва. Търсят го къде ли не. Никакъв не се обажда и на другия ден и всички са много притеснени да не би да е ликвидиран от чужди агенти или от недоволни от дейността му български турци. “Накрая се оказа, че е бил на гости у поетесата Блага Димитрова, където по думите му пели революционни песни” - пише Гюрсел и добавя: - Но съм сигурен, че песни като техните не бихме посмели да запеем дори в затвора...”

Книгата на Блага Димитрова “Назъм Хикмет в България” излиза през 1952 г. в издателство “Народна просвета” в тираж 2000 бр. Преведена е на турски от Хюсеин Карахасан.

В пътеписната си книга авторката разказва, че Назъм Хикмет организирал 20 митинга с участието на 150 хиляди души, 10 пъти е държал реч пред хората, срещнал се е в 12 различни места с активисти на партията. Местните хора го слушали насълзени и му целували ръката.

На летище Враждебна, преди отлитането си за Москва Назъм Хикмет се провиква: “Освен моята родина и Съветския съюз аз вече имам още една родна страна - България!”.

Това е накратко историята, в която главни герои са Блага Димитрова и Назъм Хикмет. Имало ли е някаква тънка любовна нишка между двамата при изпълнението на сложната идеологическа и държавническа задача?

Никога няма да разберем.

“Трудно би било наистина да говорим за любовните срещи и разминавания на самата Блага Димитрова. Нелепо е да се опитваме да възкресим нечии конкретни човешки черти или име, за които самата Блага не е пожелала да остави свой по-ясен знак” - пише проф. Елена Михайловска в книгата си “Блага Димитрова - живот и слово”. В своя спомен за поетесата Стоянка Мутафова я нарича “влюбчива и все увлечена нанякъде”.

Шест години след акцията срещу изселването на българските турци - през 1957-а, Назъм Хикмет отново идва в България. Остава недоволен, че българските власти не са изпълнили всички обещания към турското малцинство. Като напоителните системи системи и залесителните пояси например.

При втората си визита Назъм Хикмет посещава само Черноморието. И Блага Димитрова.

Той умира от сърдечен удар на 3 юни 1963 г. в Москва. Няколко години след неговата смърт турското му гражданство е възстановено и той е признат за един от най-големите поети на страната.