Българските Турци

Национален резил е вграден в темелите на българския парламентаризъм. През 1879 г. Иванчо Хаджипенчович е избран за депутат в Учредителното събрание. Той сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и намества достолепната си снага в залата на събранието. Уникалният автограф на Иванчо стои на две места в нашата история. Под смъртната присъда на Васил Левски и под Търновската конституция. Хаджи Иванчо Хаджипенчович е роден през 1822 г. в Русчук. Учи право в Париж, връща се и начева бляскава кариера. Валията на Дунавския вилает Мидхад паша възлага на Иванчо да се заеме с асимилаторската политика. Идеята е да се открият смесени турско-български училища, които лека-полека да претопят българщината. Иванчо старателно заляга над проекта. Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах. През 1868 г. той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет и Върховния съд. На гърдите му светва първото отличие. „Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, чл

    Един малко известен момент в нашата история. Изпращането на почетна рота на погребението на Ататюрк в Турция. Във връзка с това събитие е издаден и албум със снимки, който публикувам тук с любезното съгласие на Дарин Дончев.     Мустафа Кемал Ататюрк е турски военен деец и политик, писател, основател на Република Турция и неин пръв председател на Парламента (1920-1923), министър-председател (1920-1921) и президент (1923-1938). По време на Първата световна война Мустафа Кемал става известен като изключително способен офицер и след поражението на Османската империя оглавява Турското национално движение в последвалата Война за независимост, удържайки победа над Антантата. През следващите две десетилетия Мустафа Кемал Ататюрк е основна фигура в политическия живот на новосъздадената Република Турция. През своя 15-годишен мандат като президент, продължил от 1923 до смъртта му през 1938 година, той провежда радикални реформи в политическата, социалната, съдебната, икономи