Българските Турци

България и Турция имат общо разбиране, че развитието на газопреносна инфраструктура, която да обхваща повече държави на Балканите и в Европа, ще гарантира по-голяма енергийна сигурност на континента. Около това мнение се обединиха премиерите на двете страни Бойко Борисов и Бинали Йълдъръм, които проведоха среща в рамките на 22-я Световен петролен конгрес в Истанбул. Те посочиха, че добрите политически и икономически връзки между България и Турция, както и географското им положение определят важното значение на двустранното сътрудничество в енергийната сфера за транзита на енергийни ресурси. Това съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет. Борисов отбеляза, че голяма стъпка напред в това отношение би имало изграждането на междусистемна газова връзка между България и Турция. Той подчерта и подкрепата на българската страна за развитието на Южния газов коридор. „Една от страните с ключова роля за изграждането му е именно Турция. Ние заявяваме нашата подкрепа и много активно ще работ

  Четири милиона долара даде турската държава за ремонта на знаковата за българския народ „Желязна църква“ в Истанбул. Реновираният храм „Свети Стефан“ ще отвори своите порти за вярващите и за туристите от България през месец декември.   В близките седмици ще бъде свалено външното скеле и ще започнат довършителните дейности в самата сграда. Лично бургаският депутат от БСП Петър Кънев посети църквата, за да види как вървят ремонтните дейности.   Народният представител изрази удовлетворението си от свършеното до момента и изтъкна и помощта на българското правителство, което то е оказало на Екзархията. Петър Кънев посети църквата по време на участието на 49-тата Генерална асамблея на ПАЧИС/ Парламентарна асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество в Истанбул.    Храмът „Свети Стефан” е разположен на брега на Златния рог в близост до Вселенската патриаршия.. Заради материала, от който  е изработена, е позната като „Желязната“. Създадена е във Виена пр

Osmanlı devleti zamanında Bulgaristan’ın hemen her yerinde Türkler çoğunluktaydı. 93 harbi olarak bilinen 1877-78 Osmanlı-Rus Savaşından sonra bütün Balkanlar, Rumeli ve özellikle Bulgaristan’dan yüz binlerce Türk çok zor şartlarda Türkiye’ye göçtü. Bu sebepten Balkanlar ve Rumeli’nin bazı bölgelerinde hiç Türk kalmadığı gibi pek çok yerlerde de azınlık durumuna düştüler. Göç Tarihleri I. 1877-1878 Göçü Bulgaristan'dan ilk büyük Türk göçü, “ 93 Muhacereti ” olmuştur. Yani 1877-1878 Osmanlı-Rus Savaşı sırasında görülen bozgun göçü. Bu göç, Bulgaristan'ın kuruluş günlerine rastlamış ve yedi ay kadar süren 1877-1878 savaşında bir milyon kadar Rumeli Türkü göçe zorlanmıştır. Hukuki antlaşmalar yapılmadan göçe zorlanan yüz binlerce Türkün geride bıraktıkları mallar, mülkler Bulgarlarca yağma edildi. Bulgar ve Rus tarihçileri bu büyük gasp olayını uzun zaman gizlediler. 1953'te Bulgar devletinin 75. yıl dönümünde bu konuda yayın yapmaya ve bir “ toprak i

Bulgaristan Müslümanları Başmüftü Yardımcısı Birali Birali'nin eşi ve iki kızı "başörtülü oldukları" gerekçesiyle saldırıya uğradı. Başmüftülük Genel Sekreteri Celal Faik, Birali'nin eşi ile 16 ve 20 yaşlarındaki kızlarının, başkent Sofya'nın "Svoboda" (Özgürlük) semtinde bir markette alışveriş yaparken, iki genç kadın ve bir erkeğin şiddetine maruz kaldıklarını söyledi. Birali'nin eşi ve kızlarının hastaneye kaldırıldığını ve darp raporu aldığını aktaran Faik, saldırganların kısa sürede olay yerinden kaçtığını belirtti. Olayla ilgili soruşturma açıldığını ifade eden Faik, polislerin bölgede bulunan tüm güvenlik kameralarının kayıtlarını incelemeye başladığını dile getirdi. Faik, polisin ilk belirlemelerine göre, saldırganların kadınlara başörtülü olmaları nedeniyle saldırdığını bildirdi. Olayı neticesiz bırakmayacaklarını vurgulayan Faik, Başmüftülük olarak İslam dini için kutsal olan bayramda huzur ve mutluluklarını bozan bu